За нас:

Разработката има за цел подобряване на практиката чрез осъзнаване на архитектурното проектиране като творчески процес.

Архитектурата е околна среда, среда за съществуване и обитаване и е повсеместна. За изграждането и поддръжката й се харчат толкова средства, колкото за нищо друго. Това я прави важна от обществена и социална гледна точка и налага контролиране на нейното качеството, което най-общо включва утилитарни, технически и естетически компоненти.
По тази причина са създадени множество нормативни документи - закони, наредби и стандарти, справочници и ръководства. Но дори да са спазени всички нормативни и технически изисквания и процедури, архитектурният обект може да е слаб, защото трудно се създават оценъчни критерии за естетика, а още по-трудно е вкарването им в действаща система за практическо използване.
В момента това единствено е възможно чрез добрата практика на конкурсното начало.
Едно от решаващите неща за добър краен резултат е проектирането като цяло и като начало и основно - архитектурното. Архитектурното проектиране е сложен комплексен и многопластов процес и съществената час от него, след подаване на заданието е времето прекарано с молива пред белия лист в търсене на решението: концептуални схеми, работни скици, бележки. Това е етапа на най-активната творческа работа и в крайна сметка - най-същественото и решаващо нещо.
Поставянето на архитектурното проектиране под контрол може да стане единствено чрез осъзнаване на процеса. Това значи да имаме абсолютна представа за всичко, което може да се направи и свободата да изберем какво и как да направим.
Един преподавател казваше :”Слагаш пауса върху ситуацията и драскаш. Вярното решение е там където има най-много линии”.
Какво представляват тези линии? - обеми, пространства, функционални връзки, основни подходи, визуални приоритети и обвързаности или различни комбинации от тях или даже всичко заедно, най-общо - идеи, концепция.
Това е пример за непълна осъзнатост, за интуитивност при сътворяването и беше за предпочитане като метод на работа пред така наречената методология в архитектурното проектиране, където правиш първо, второ, трето и накрая от ориентирана функционална схема се прави архитектурен образ какъвто ти харесва.
Създаването на методология в архитектурното проектиране в смисъла на алгоритъм по-скоро приляга на занаят, a архитектурата е нещо повече, въпреки, че да се познава добре занаята, като част от всяко изкуство, е много важно. След достатъчното години работа става ясно, че е по-добре да не направиш нито една лоша сграда, отколкото да направиш няколко много добри. И е истина, че големият проблем е ниското средно ниво на масовата архитектура и подобен метод на работа в настоящата ситуация може да се окаже оправдан – поне така беше преди кризата и дано след нея нещо се промени.
Ниското ниво на проектиране за голяма част от сградите, построени през последните десетина години, се дължи на две основни причини:
Първата e неразбиране на архитектурата. Пример за това е схващането, че може да се използват архитектурни елементи като арки, сводове, балюстради, фронтони и подобни,  само защото на някой му изглеждат красиви, без да се държи сметка, че те са се появили през определени епохи във връзка с определена естетика въз основа на много фактори, основни от които са структурната и конструктивна логика. Постмодернизмът се опита да въведе нови стойности за горепосочените елементи, но това си остана само опит и то преди много години. Сега всичко това е в основата на имитация или кич - все едно – несъстоятелна архитектура. Ако има нещо по-лошо, то е, че не  казваме гласно, че това е проблем – визирам КАБ, САБ и даже част от учебните завадения, които преподават архитектура.
Втората причина е лошото познаване на занаята. Можем да подкрепим с прост пример: правило, при обичайната ситуация е, че цветът по фасадата се сменява само на вътрешен ъгъл. Зад това, разбира се, стои по-дълбок проблем, а именно спазването на определени обемно - пластични принципи при проектирането. Такива проблеми има в много голям процент от сградите и те се виждат още по- добре, заради голямото разнообразие на цветове и материали, които пазара предложи за повърхностна обработка на фасадите. 
Тук е момента да кажем, не за да се оправдаваме, а за да стане ясно, че изчистването на тези проблеми е свързано с цялата верига от звена по реализацията на един обект, а именно: клиент, възложител, проектант и изпълнител. Но това е друга голяма тема, а основното за което се говори в момента е архитектурното проектиране.       
Има множество индивидуални стратегии в проектирането. Можем да кажем, че всеки проектант съзнателно или не, работи по определен начин. Биологични и природни  форми или фрактални процеси често се използват като стратегии в проектирането и дизайна.
Ключовите научни открития на ХХ в като - теорията на относителността, квантовата механика и теорията на хаоса променят визуалноста на архитектурата, като създават предпоставки за нови пространствени идеи и принципи на формообразуване, а високото ниво на технологиите позволи тяхното реализиране.
 
В процеса на архитектурното проектиране съществена промяна настъпи в техническото обезпечаване чрез развитието на компютърните технологии.
Тепърва ще търпят развитие начините за създаване и поддържане на виртуални модели – система известна в момента като BIM-building international modeling. Ще се развиват и задълбочават симулациите на реално експлоатационни процеси.
Като имаме предвид възможностите още в настоящия момент на компютърната технология да съхранява и обработва огромна база данни (и в момента съществуват под формата на игри, системи за изграждане на виртуална среда чрез дефиниране на условия, както и много високо ниво на така наречените„умни” игри като шаха), можем да кажем, че определена част от архитектурните обекти и разработки ще е възможно да бъдат автоматично генерирани (нещо като старите типовите проекти по проектантските организации, но на друго ниво).   
Всичко е въпрос на необходимост, а това значи - на пари. Ако големите софтуерни компании решат, че могат да печелят от това  - то ще стане.

Достигнатото ниво на технологично обезпечаване е много полезно за съкращаване на времето и изчистване на редица технически проблеми, но то не може да промени структурата на процеса на проектиране. „Правенето на архитектура”, както се казва, си остава нещо друго. Нещо, което става в главата и най-пряката връзка с външния свят е през ръката, с молива.

Осъзнаването на процеса на архитектурното проектиране не просто като алгоритъм, а като творчески процес - в центъра, на който е  одухотворението, вчувстването и сътворяването ще позволи канализиране на усилията, контролиране на отделните етапи и нива и  създаването на ясни критерии за оценка. Или в практиката това значи:
-    да намали лутането, като част от търсенето;
-    да позволи споделянето на процеса при работа в екип;
-    да гарантира по-пълно отчитане на всички обстоятелства  и дадености;
-    да позволи ясно даване на насоки при обучение или работа в екип;
-    да даде основа и структура за анализиране и оценяване  на определен етап или на окончателния проект.
Осъзнаването на процеса на архитектурното проектиране минава през разкриването на структурата му.
Можем да обхванем целостта на процеса на проектиране в следната триетапна структурна схема:
първа етап
- желана обусловеност /да решим какво искаме да направим като цяло/ –това е фазата, в която сме получили цялата изходна информация като задание, изяснили сме намеренията на Възложителя и трябва да решим какви основни характеристики трябва да притежава бъдещият обект и как да звучи като цяло, т.е. определяне на целта към която да вървим. 
втори етап
-диференциране /да раздробим сложното цяло на множество опростени части  / - това е фазата, в която по определена схема можем да разпаднем проектирането на множество опростени проблеми, решаването, на които е сравнително еднозначно и се изразява в ясни скици – етюди.
трети етап
- синтез /да съберем многото етюдни решения в едно/ -  това е етапа, на интензивно протичане на творческия процес - сътворяване, в основата, на което е одухотворението и вчувстването- стремеж да се доближим до целта, ако все още го искаме (защото много често се случва в процеса на работа след натрупването и изясняването на множеството проблеми да се разбере, че се налагат определени корекции  в поставената в началото цел). Важно е постоянно да се следи да няма загуба на решенията от предишния етап или ако това стане - да е с ясното съзнание за сметка на какво.
Това, което се случва на този етап най-точно може да се обясни с термина „черна кутия”- така в  науката и техниката се описва компонент от дадена система, който се разглежда само по отношение на неговя "вход" и "изход". Всичко необходимо за осигуряване на информацията на входа е подготвено от етапа на диференциране, а на изхода очакванията са максимално да се доближим до целта, поставена в първия етап. „Приема се, че съществува функционална зависимост между "входа" и "изхода", а вътрешното устройство, начинът на работа и моментното състояние на съответния компонент не са известни и не са съществени за целите на конкретната задача. Много често този подход всъщност води до по-прецизни резултати в сравнение със строго аналитичния подход, тъй като обикновено съществуват много неизвестни фактори.”1
По-надоло ще разгледам накратко втори етап наречена диференциране, където е съсредоточена основната количество методологична работа, която трябва да се свърши по проекта. Първото нещо, което трябва да се направи е избор на схема за локализиране на отделните проблеми. Тази схема трябва максимално да се доближава до същностната структура на архитектурата като цяло и спецификата на конкретния обект.
И ако определенията за архитектура и мненията какво точно представлява и съвместява са доста многобройни и разнопосочни, то сравнително ясно можем да видим, че проблемите, които се решават при правенето на архитектура са групирани в следните области / хоризонтално развити/: Функционално-утилитарни, обемно- пластични, пространствено-визуални, художествено-естетически, технологично–конструктивни и  природно–екологични, общо шест, които пък се проявяват през три определени нива /вертикално развити/: Градоустройствено, архитектурно и  интериорно. Така, в случая се получава структурна решетка от 18 клетки, във всяка от които можем да решаваме т.н. диференциран проблем – етюд, с голяма сигурност и ограничена вариантност.
Тази  схема на разпадане е строго индивидуална за всеки един обект. Най-общо, като правило, определянето на нивата трябва да обхваща едно над и едно под нивото, в което попада самият обект. Областите също зависят от спецификата на обекта. Споменатите по горе нива и области се отнасят за традиционен архитектурен обект – сграда или комплекс. 
 
Достигането до силна идея е емоционално изживяване, а овладяването и довеждането й до реализация - удовлетворява. Осъзнаването на процеса на архитектурното проектиране е важно за постигане високо ниво при определени обекти, изискващи или предразполагащи към това и е още по-важно за подобряване нивото на повсеместната, ниско– бюджетна ‘масова’ архитектура.


Бележки:
Разсъжденията по тази методология са част от дипломната ми работа /1990 г./ с цел практическо подпомагане на разработването на проекта. Двадесет години по-късно продължават да са ми полезни в практиката. 
Термини като: желана обусловеност, диференциране, синтез, етюд, черна кутия, сътворяване, са смислово точни и не се нуждаят от допълнително пояснение. Употребата на термина „вчустване” е в смисъла на „ абстракция и вчустване„ от В. Ворингер.
1. цитат на част от определението на термина „черна кутия” по wikipedia 

арх. Цветан Симеонов
 

Функционалност и уют в плен на геометрията
/Проект на дневна зона с нестандартна триъгълна форма/
    Традиционно сме приели, че дневната зона в кое да е жилище е помещение с правилна правоъгълна ( или квадратна) форма, в която липсват предизвикателствата на скосени стени или странни ъгли и чупки. 

    Традиционно е така и това е най-улесняващият обитателите начин при избора на разположение на функционалните кътове и тяхното обзавеждане.
     Отново ще повторим – традиционно е така, но помещенията с нестандартна форма са вече често срещан факт при съвременното модерно строителство. Обикновено са следствие от разчупената архитектурна визия на сградата с цел по-внушителен визуален ефект, но и също като резултат от площта на парцела, за който според допустимите норми е издадено строително разрешение.
    И в двата случая на хоризонта на бъдещите новодомци се появяват жилища, в които – ако не всички, то част от помещенията, са с неправилна геометрична форма.

    Подобен е и случаят с тази дневната зона с неправилна форма. Тук няма да гадаем каква е точно формата на триъгълника, но точно между тези 3 страни на площта, отредена за дневна, е наложително да се постигне всичко необходимо като функция и оптимален комфорт за обитателите.
    Самата дневна зона с неправилна форма е с обща площ 33 кв.м и е част от ново жилище в гр. Бургас. А с предизвикателството да оформят интериорния дизайн се заемат дизайнерите от архитектурно ателие „Вертикали“.

    Помещението е с триъгълна форма и наличие на остри ъгли, които трябва да се преодолеят или успешно впишат в интериорната картина. А желанието на собствениците е дневната в новия им дом да бъде с модерен интериор, изчистени линии и меки, галещи очите цветове.
Аранжиране на функционалните зони
    След обстойно проучване на нагласите на обитателите и разиграването на различни ситуации, се стига до решението кухнята да бъде разположена в дъното на стаята.

    Кътът с телевизор е позициониран на стената между зоната за хранене и дивана в седящия кът, за да има максимална видимост от всички функционално обособени части в стаята. Това е постигнато чрез TV-стойка с двойно чупещо рамо.
Цветова концепция
    В цветовата концепция на дневната зона залягат меки пастелни тонове, без ярки контрасти при тапицерията на мебелите. Цветните акценти са запазени за картини и аксесоари, които са лесно заменяеми във времето.

    Проектиран е като акцент и дървесен декор, който започва от гърба на кухнята и преминава в обшивка на стената зад меката мебел.
    За цветовото оформление на стените и тавана е избрана комбинацията от бяло и сиво с лек кафеникав оттенък, за да бъдат в хармония с гамата на останалия интериор и обзавеждане.
Използвани материали
    При изграждане на окачения таван освен гипсокартон, са използвани и МДФ плоскости. Частично стената с прозорците е облицована с лакиран МДФ в светъл нюанс на „капучино“. Подът е съчетание на гранитогрес за кухнята и ламиниран паркет за останалата част на дневната. Вградени в окачения таван лунички и висящи осветителни тела са елементите на системата за осветление в тази дневна зона с неправилна форма.
    И макар формата на дневната да е нестандартна, то със сигурност собствениците са постигнали своя стандарт за функционалност и комфорт в новия си дом.

Проектанти: арх. Ивайло Симеонов и Герасим Симеонов

статия за списание "Жилища"

Интериор на малък апартамент с площ 58 кв.м
Съвсем нямаме намерение да навлизаме в дебрите на математическите закони, защото те от своя страна също нямат особено отношение към… архитектурните прекроявания на жилищното пространство!
 
 

Защото случаят тук е точно такъв – две малки ателиета се обединяват в едно цяло и резултатът е неголям, но достатъчен за младите собственици апартамент с площ около 58 кв.м.
 

Архитектурният план на жилището може да даде сравнително ясна представа къде са били границите на двете предишни маломерни жилища, като едната от входните врати е премахната (зазидана) и бившото антре към това ателие се е превърнала в придадена площ към спалнята.

В случая е имало преди всичко събиране, без изваждане – имаме предвид, че са запазени помещенията, без да се извършват конструктивни промени, в резултат на което апартаментът се състои от: дневна зона с кухня, кът за хранене и кът за отдих, спалня с дрешник и баня, отделно WC и антре.
Жилището се намира в нова жилищна сграда в кв. Сарафово на гр. Бургас. В интериорната му концепция, чиито автори са архитектите от студио „Вертикали“, са използвани като основни цветове бяло, сиво и тюркоазено синьо.
 

Дневната зона  е с площ около 28 кв. м. Кухнята е разположена Г-образно, с вградени уреди, а мебелите са в бяло и сиво. Кътът за хранене е в максимална близост като масата и столовете са изцяло решени в бяло.
 

Кътът са отдих се състои от мека мебел в тюркоазено синьо и малка бяла ниска масичка, а на отсрещната стена е разположен TV-кът и конфигурация от стенни шкафове в бяло и натюрел на дърво.
 

Стените в помещението са решени също в основните цветове, заложени в интериорната концепция.
 

Спалнята с площ около 22 кв.м притежава едно съществено достойнство, което е мечтата на всяка дама – освен голям гардероб, и отделен дрешник.
 

Леглото е с тюркоазена тапицерия, до прозореца е поставена малка тоалетка, а на отсрещната стена е медийният кът.
 

На „територията“ на бившото антре, принадлежало към някогашното ателие, е поставен още един голям гардероб. Всички гардероби са в бяло, като вратата на дрешника е огледална.
Двете санитарни помещения в апартамента не са предмет на този проект, затова не можем да представим техни изгледи.
Свежи тюркоазени акценти на светъл фон – асоциацията с близостта на морския бряг е твърде осезаема, поне според нас, а вярваме, че ще я откриете и вие!
 

Проектанти: арх. Цветан Симеонов и арх. Ивайло Симеонов

архитектурно студио "ВЕРТИКАЛИ", гр. Бургас

статия за списание "Жилища“

 

Интервюто е публикувано в списание "Строители - строителна техника, материали, технологии, инструменти", година XVII, брой 2, 2020.

Арх. Симеонов, представете пред читателите на списание СТРОИТЕЛИ архитектурно ателие ВЕРТИКАЛИ
Архитектурно ателие ВЕРТИКАЛИ е създадено 2005 година, въз основа на 15-годишен проектантски опит. Малък колектив сме – 6 до 8 човека, които се занимават с архитектурно проектиране и дизайн. С много други специалисти работим по цялостното проектиране. Знаете колко е усложнен и тежък процесът на проектиране.
През годините, по едно или друго време, са работили цялото ми семейство. Последните години се справяме трудно. Всъщност винаги е било трудно. Налага се да работим всичко, което е нечистоплътно (непрофилактично) и е голям компромис, но не знам какво трябва да се направи, за да запазим колектива и възможността, когато ни се отдаде такава, да свършим определена работа, която си заслужава. Големият ми син - арх. Ивайло Симеонов, вече повече от 2 години работи в Австрия. Дано това не е единственото решение и за всички останали.

Конкретно към подхода Ви на работа, разбира се, всеки проект е уникален и налага индивидуални изисквания, въпреки това, има ли общи принципи, към които се придържате, имате ли предпочитания към материали, стилове, цветове?
Ние се мъчим сериозно да държим обвързани практиката и теорията, философията и смисълът на съвременната архитектура. Аз, самият, имам теоретична разработка (работена дълги години и пробвана в практиката) в сферата на методологията и принципите при проектиране: „Архитектурното проектиране като творчески процес”, която като доклад бе представена през 2012-та година на архитектурни четения при БАН.
Опитваме се да научим нещо повече от това, което може да се прочете или види готово, да правим собствени проучвания и опити. Към офиса – ателието, имаме и голяма експериментална работилница, където можем да опитваме определени пластични идеи, технологии, детайли. Имаме изработени десетина прототипа и модела. За съжаление в България пазарът не се интересува много от генерирането, налагането и провеждането на нови идеи. По-лесно е нещо да се изкопира (препише) или още по-зле - да се прави абсолютно несъстоятелна архитектура чрез нареждане на арки, сводове, рустика, корниз, фронтони и какво ли още не или направо да се направи откровен кич.

Какво място заемат в работата Ви съвременните технологии и дигиталните иновации при създаването на ефективен и функционален проект?
Вече никой не може да си представи проектирането без новите технологии. Помагат много чисто технически. Извън техническата помощ е възможно постигането на друго ниво, но това е нещо, което тепърва ще става. В крайна сметка успяваме и сме в състояние да пресъздадем виртуално средата, която измисляме. Въпросът все пак е: Кой какво харесва? Сградите стават такива, каквито искат Възложителите.
Като бях млад исках да имам възможността да направя поне една страхотна сграда, а сега искам да имах възможност да не бях правил нито една несъстоятелна такава.

Представете някои проекти от практиката Ви и интересните решения, които сте приложили.
Ще Ви представя един проект, строителството на който приключи миналата година (2019 г.) - „Реновация и разширение на Сграда на съобщенията” в УПИ I- общ., кв. 67, гр. Несебър, общ. Несебър”. През годините – от идейния проект до реализацията му обектът е номиниран и печелил следните конкурси и награди:
1. Изложба по повод Архитектурен Фестивал София 2015 - Представени за подбор бяха обекти, примери на съвременна българска архитектура от последните 10 години, които задават посоката на динамично променящата се градска среда в София и други градове. Проектът е селектиран от компетентно жури за участие в Изложбата, която се проведе от 21.09.2015 г. до 27.09. 2015 г. - „Мост на влюбените“ НДК.
2. Изложба в Рим “10 години КАБ – новото начало” - Преглед, организиран от Регионална колегия София-град към Камара на архитектите в България с цел представяне на българските проектиращи архитекти и на резултатите от въвеждането на регулацията в проектирането пред колегията на Ордена на архитектите в Рим. Комисия по подбора, избра от всички участвали само 30 проекта, сред които и нашият, които бяха включени в изложбата, проведена от  26.10 2015 г. до 06.11.2015 г. в Дома на архитектурата в Рим – площад Манфредо Фанти №47
3. Трето място на конкурса за „Годишни архитектурни награди АРХ ИНОВА 2015 г.” - Организатори на наградите АРХ ИНОВА са специализираните медии в областта на архитектурата, строителството и интериорния дизайн, с партньорството на Камарата на архитектите в България, Съюзът на архитектите в България, Triple Green Building Group и Colliers International. На национално ниво участваха проекти за офис сгради, проектирани през последните 10 години. Жури в 10 членен международен състав отреди трето място на проекта. Събитието по награждаването се състоя на 29.10.2015 г.
4. Първо място в конкурса BIG see awards 2020.- Награждаването ще се състои на 20 май 2020 г. в Братислава, Словения.
Архитектурно-художественият образ на новопроектирана и съществуваща сгради са съобразени с изискванията, произтичащи от местоположението и функцията им. Архитектурният проект предлага решение за вписването на обекта в околното пространство, което е убедително обвързано по отношение на функционалното, визуално и стилово съответствие с предвижданията на проектите, които са в процес на реализация в контактната зона и конкретно с новоизграждения Културен център. По този начин съществуващата и новопроектираната сгради стават част от съвременен комплекс с общо външно пространство.
Технико- икономически показатели: ЗП нова сграда -  205 кв. М, РЗП нови сгради – 810кв.м;
Пристройката е ситуирана североизточно в „Г“-то на съществуващата сграда. Обособен е нов вход, асансьор и стълбищна клетка. Развити са четири етажа, като офисите, разположени в тях са с благоприятно източно изложение. Новата сграда функционално е приобщена към съществуващата, където се преустройват офисите и съществуващите санитарни възли.
Така ситуирана пристройката може е изпълнена без да се нарушава целостта и функционирането на съществуващата сграда. Т.е., със заложеното в проектирането поетапното строителството е обезпечен и непрекъснат работен процес на фирмите и институциите, работещи в нея.
С реконструкцията се подобрява функционалността на сградата по 3 показателя: I-во - Приобщаване – чисто визуално в съвременната среда на площадното пространство (не само обвързване с пристройката); II-ро – Достигане на нормите за енергийна ефективност на сградата чрез санирането ѝ; III-то – Осигуряване на достъпна среда за хора в неравностойно положение, (удовлетворявайки изискванията на наредба № 4) чрез благоустрояване на околното пространство и съществуващият вход, респективно чрез асансьора в новопроектираната сграда.


Линк към публикацията на интервюто в сайта на списание Строители: stroiteli.elmedia.net/smt/bg/2020-2/interview/B5_06276.html

Тук може да видите и разлистването на броя, интервюто е на стр. 14 - magazines.elmedia.net/stroiteli/smt-2020-2/index.htm